Разберете, България се разпада
Работата ми е да съм на всички места и на никое място. Затова и се пробвам да схвана всяка позиция по терена, заради което постоянно се трансформирам в инстинктивна „ контра ". Когато съм с „ либерали ", ненадейно ставам „ реакционер ". И противоположното. Смятам, че подобен би трябвало да е инстинктът на откривателя, а и на мислещия жител изобщо.
Винаги съм разсъждавал по този начин. Но признавам, че това в никакъв случай не е било толкоз уморително, колкото в този момент. Става все по-трудно да приказвам с приятелите си от другите браншове. Дебатът все е черно-бял, нюансите изчезват, ескалацията е забележима с просто око. В обществената ни среда към този момент има най-малко две успоредни действителности, които не просто не се схващат, не просто не приказват на един език, а даже се презират.
Два полюса
Прословутата борба сред „ либерали “ и „ консерватори “ сякаш сътвори два полюса, които взаимно отхвърлят правото си на битие. В същото време поради районните разлики и сензитивното обществено разслояване единствено в София и в дребна част от огромните градове има повечко пари. А това значи обучение, което пък значи мислене за постмодерни и космополитни неща. Навсякъде другаде се мисли най-вече за напредък, а не за права, правила, природа.
Това е идеологически спор: и двете гледни точки имат основателни доводи и по тази причина е разумно да си опонират. Но разликите посред им стават потресаващи. Ако България продължи да се развива по този начин, скоро интелигентното младо потомство от центъра на София просто няма да може да понася народа си, камо ли да го води, възвисява и прочие.
Достатъчно е да извършите съпоставяне сред което и да било място в страната и София с нейната новоизграждаща се обществена тъкан. Тя е просто на другия завършек на вселената по отношение на последователите на всички парламентарни партии, взети дружно.
Да, знам, че споделям нещо тривиално ясно. Но неналичието на чувство за някакво общностно живеене е изумителна. Зад всичко това наднича вездесъщото отчуждение сред „ народ " и „ хайлайф ". Разбира се, че е обикновено космополитната интелигенция да страни от всеобщия усет. Но имам чувството, че към този момент става дума не за отдалеченост, а за гадност. При това не осъзната и изговорена, а инстинктивна, нормализирана, ежедневна. Няма мощ на света, която да накара демократичната интелигенция да лайкне фотография от мъжкото хоро в Калофер. Младата софийска екосистема за цивилен активизъм е чудовищно надалеч от всичко останало в страната. При това демократичната интелигенция намира това за собствен дълг - противопоставяйки се на „ народа “, да го ограмотява.
Първан Симеонов
Ще кажете: а може ли да бъде другояче? И има ли въобще значение? Има. Днес повече от преди. В настоящия разпадащ се свят такива като нас ще би трябвало да стартират повече да разчитат на себе си. А това значи някакво схващане за общественост в границите на националните страни. Не споделям дали е положително или неприятно. Казвам, че ще се постанова.
Трябва да помирим двете Българии
Нищо хубаво не чака страна, в която достъпът до богатство, респективно до мироглед, е по този начин неравномерно разпределен. Заедно с тази имунна непълнота идва и друго. Умните хора в България странят от националното мислене. Вярно, умните хора по предписание са космополити. Но концепцията за национална общественост наподобява изцяло неприсъща на интелигенцията, формираща се през днешния ден в България. „ Национално “ и „ мъдро “ стават полюси.
Нямаме избор: щем или не щем, ще би трябвало да помирим успоредните Българии. Не поради някакви сантименти, а поради простичката логичност. Тук живеем, тук плащаме налози, тук гласът ни въздейства на властта. Затова няма по какъв начин да насърчаваме отчуждението, суетната интелектуалска гнусливост и естетическото надменност на интелигенцията към останалите. И казусът не е на „ народа “, а таман на „ елита “.
Тук изобщо не става дума за поощряването на някакъв недоброкачествен шовинизъм - става дума за това, което може да го предотврати. Ако няма естествена визия за националното, то ще продължи да си намира път и да избива като патология. Ако мирогледната непоносимост межу „ либерали “ и „ консерватори “ (осъзнати или неосъзнати) се задълбочи, това ще докара до още по-дълбоки дезинтеграционни процеси. Ако страната ни продължава да позволява крещящи неравенства в развиването на човешкия си капитал, прословутото българско чувство за публично злощастие ще се задълбочава още повече. Ако няма ефикасна връзка сред „ народ " и „ хайлайф ", ще пулсират рецидивите на популизма. Колко още образци са нужни?
Винаги съм разсъждавал по този начин. Но признавам, че това в никакъв случай не е било толкоз уморително, колкото в този момент. Става все по-трудно да приказвам с приятелите си от другите браншове. Дебатът все е черно-бял, нюансите изчезват, ескалацията е забележима с просто око. В обществената ни среда към този момент има най-малко две успоредни действителности, които не просто не се схващат, не просто не приказват на един език, а даже се презират.
Два полюса
Прословутата борба сред „ либерали “ и „ консерватори “ сякаш сътвори два полюса, които взаимно отхвърлят правото си на битие. В същото време поради районните разлики и сензитивното обществено разслояване единствено в София и в дребна част от огромните градове има повечко пари. А това значи обучение, което пък значи мислене за постмодерни и космополитни неща. Навсякъде другаде се мисли най-вече за напредък, а не за права, правила, природа.
Това е идеологически спор: и двете гледни точки имат основателни доводи и по тази причина е разумно да си опонират. Но разликите посред им стават потресаващи. Ако България продължи да се развива по този начин, скоро интелигентното младо потомство от центъра на София просто няма да може да понася народа си, камо ли да го води, възвисява и прочие.
Достатъчно е да извършите съпоставяне сред което и да било място в страната и София с нейната новоизграждаща се обществена тъкан. Тя е просто на другия завършек на вселената по отношение на последователите на всички парламентарни партии, взети дружно.
Да, знам, че споделям нещо тривиално ясно. Но неналичието на чувство за някакво общностно живеене е изумителна. Зад всичко това наднича вездесъщото отчуждение сред „ народ " и „ хайлайф ". Разбира се, че е обикновено космополитната интелигенция да страни от всеобщия усет. Но имам чувството, че към този момент става дума не за отдалеченост, а за гадност. При това не осъзната и изговорена, а инстинктивна, нормализирана, ежедневна. Няма мощ на света, която да накара демократичната интелигенция да лайкне фотография от мъжкото хоро в Калофер. Младата софийска екосистема за цивилен активизъм е чудовищно надалеч от всичко останало в страната. При това демократичната интелигенция намира това за собствен дълг - противопоставяйки се на „ народа “, да го ограмотява.
Първан Симеонов
Ще кажете: а може ли да бъде другояче? И има ли въобще значение? Има. Днес повече от преди. В настоящия разпадащ се свят такива като нас ще би трябвало да стартират повече да разчитат на себе си. А това значи някакво схващане за общественост в границите на националните страни. Не споделям дали е положително или неприятно. Казвам, че ще се постанова.
Трябва да помирим двете Българии
Нищо хубаво не чака страна, в която достъпът до богатство, респективно до мироглед, е по този начин неравномерно разпределен. Заедно с тази имунна непълнота идва и друго. Умните хора в България странят от националното мислене. Вярно, умните хора по предписание са космополити. Но концепцията за национална общественост наподобява изцяло неприсъща на интелигенцията, формираща се през днешния ден в България. „ Национално “ и „ мъдро “ стават полюси.
Нямаме избор: щем или не щем, ще би трябвало да помирим успоредните Българии. Не поради някакви сантименти, а поради простичката логичност. Тук живеем, тук плащаме налози, тук гласът ни въздейства на властта. Затова няма по какъв начин да насърчаваме отчуждението, суетната интелектуалска гнусливост и естетическото надменност на интелигенцията към останалите. И казусът не е на „ народа “, а таман на „ елита “.
Тук изобщо не става дума за поощряването на някакъв недоброкачествен шовинизъм - става дума за това, което може да го предотврати. Ако няма естествена визия за националното, то ще продължи да си намира път и да избива като патология. Ако мирогледната непоносимост межу „ либерали “ и „ консерватори “ (осъзнати или неосъзнати) се задълбочи, това ще докара до още по-дълбоки дезинтеграционни процеси. Ако страната ни продължава да позволява крещящи неравенства в развиването на човешкия си капитал, прословутото българско чувство за публично злощастие ще се задълбочава още повече. Ако няма ефикасна връзка сред „ народ " и „ хайлайф ", ще пулсират рецидивите на популизма. Колко още образци са нужни?
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ